Ø За еволюционистите фосилните екземпляри на възраст стотици милиони години са средство, което могат да използват за защита на теорията си. Еволюционистите взимат тези останки, съединяват ги с моделите взети от хората и по този начин произвеждат фалшиви животински фосили, които твърдят, че са предшественици на хората, но които никога не са съществували.

Ø Появата днес на жив екземпляр на същество, което е живяло преди милиони години във вид, който е известно, че е имало тогава, проваля всички измислици на еволюционистите.

Ø Всеки един от „живите фосили” със съвършените качества, които притежава, е уникално доказателство за възвишеното изкуство на сътворението на Всевишният ни Господ.

Фалшивата междинна форма: Coelacanth

Еволюционистите твърдели, че рибата на име Coelacanth, която се смятало, че живяла преди 410 години, била междинна форма, която представяла прехода от водата към сушата. Тази риба по един загадъчен начин била изчезнала от фосилните регистри отпреди 70 милиона години и било сметнато, че през този период целият й род бил изчерпан.

Еволюционистите обявяват, че Coelacanth е преходна форма, която притежава примитивен бял дроб, развит мозък, готова за излизане на сушата кръвоносна и храносмилателна система и дори примитивен начин за вървене. Тези спекулации над Coelacanth толкова много се разпространяват, че до 1930 г. тези тълкувания са приети като безспорни от  всички научни среди. Coelacanth бе включен като най-значителното доказателство за еволюцията в множество научни източници и дори в научните издания бързо започват да се публикуват рисунки на това същество как излиза от водата към сушата. Разбира се, изходната точка на всички тези предположения, фалшиви рисунки, фалшиви твърдения бе безусловната вяра в изчерпване на всичките му представители.

На 22 декември 1938 г. в Индийския океан обаче бе направено едно интересно откритие. В дълбините на океана бе намерен жив представител на семейството на Coelacanth, който бе представян като междинна форма, чиито представители са изчезнали още преди 70 милиона  години. Няма място за съмнение, че за еволюционистите намирането на представител на Coelacanth от “плът и кръв” бе голям шок. Палеонтологът-еволюционист Дж. Л. Б. Смит бе казал: „Нямаше да се учудя толкова, ако бях срещнал динозавър по пътя.” (Carl O. Dunbar, Historical Geology, New York: John Wiley and Sons, 1961, s. 310)

През следващите години бяха уловени повече от 200 Coelacanth и в други райони. Всичко това представлява добър пример за степента, до която достигат спекулациите на еволюционистите.

Други живи фосили

Еволюционната теория твърди, че видовете постоянно еволюират един от друг. Но когато сравним живи организми с техните фосили, ние виждаме, че те в продължение на милиони години са се запазили непроменени. Този факт е ясно доказателство, което опровергава твърденията на еволюционистите.

	Живата медоносна пчела не се различава по нищо от своята фосилна родственичка, която е на милиони години.
	135-годишната вкаменелост на водно конче не е по-различна от своя съвременен двойник.

Живата медоносна пчела не се различава по нищо от своята фосилна родственичка, която е на милиони години.

135-годишната вкаменелост на водно конче не е по-различна от своя съвременен двойник.

Едно сравнение на фосилна мравка на 100 милиона години и мравка, живееща в днешни дни, ясно показва, че мравките не са имали никаква еволюционна история.

Костенурките са си били винаги костенурки

Така както еволюционната теория не може да обясни основните групи организми като риби и влечуги, така тя не може да разясни и произхода на включените в тези групи видове. Например костенурката, която е един от класовете влечуги, се появява внезапно със своята единствена по рода си черупка във фосилните регистри. В един еволюционен източник пише: „... до средата на периода триас (преди около 175,000,000 ) нейните (на костенурката) представители все още били много на брой и притежавали основните характеристики на костенурката. Почти липсват връзките между костенурките и Cotylosaurs, от които най-вероятно водят началото си. (Encyclopaedia Brittanica, 1971, v.22,p.418)

Няма никаква разлика между останките на древните костенурки и съвременните им представители. С една дума, костенурките не са “еволюирали”, а точно обратно, те винаги са си били костенурки, защото са били сътворени така.

Останка на костенурка от преди 100 милиона години: Не е по-различна от съвременния си двойник. ( “Зората на живота”, Orbis Pub., Лондон, 1972)

Както се вижда, фосилните данни доказват, че междинните форми никога не са съществували, никаква еволюция не е протичала и всички видове са били сътворени поотделно и със съвършена форма.

Jul 13, 2009

Click for All Articles