В Корана е съобщено, че Исус (мир нему) е проповядвал на Юдеите по следния начин:

„… О, синове на Израил, служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ! …” (Коран, 5: 72)

Призивите на Исус (м.н.) към единобожие днес все още са се запазили в Евангелията от Новия завет, който е претърпял някои негативни изменения. Например в Евангелието на Марко на въпроса: „Коя от всички заповеди е най-важна?”, който задал един от книжниците на Исус (м.н.), той отговорил така:

„А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед.” (Марко, 12/29-30)

Цитираният по-долу откъс отново от Евангелието на Марко показва как Исус (м.н.) не позволявал да го хвалят, камо ли да го обожествяват:

„А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” Иисус му рече: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.” (Марко, 10/17-18)

Всъщност само този цитат е достатъчен, за да покаже как троицата е вярване, противоречащо на истинското Християнство. Като не приема хвалбите и набляга на това, че единственият, който заслужава похвала, е Бог, Исус (м.н.) много открито показва, че самият той е само един Божий раб.

Истината, която Исус (м.н.) съобщавал на синовете на Израил, е истината, която са съобщавали всички пророци от началото на историята досега, а именно: Господ е сътворил всичко от небитието; Всевишният Бог е изкусният; знаещият и неведомото, и явното; всевишният и превеликият; който няма начало или край; нито е раждал, нито е роден; превисоко е над всички недостатъци; вечноживият, всезнаещият и всесилният, предостойният, всевластният, най-щедрият, опрощаващият и милосърдният. Всичко на небесата и земята се е подчинило на Бог.

Нещо повече, в Новия завет „единството на Бог” също е представено като много съществено религиозно условие. Всякакъв вид многобожни, трибожни вярвания или какъвто и да било вид идолопоклонничество се осъждат сурово както в Стария завет, така и в Новия завет – както в четирите Евангелия, така и в посланията и писмата на апостолите. В множество откъси на Новия завет тези, които служат на божества, различни от Бог, са призовани към единобожието. Една част от тези обръщения са следните:

„А Иисус му отговори …: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един … Книжникът Му рече: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него.” (Марко, 12/29-32)

„... Бог е един.” (Галатяни, 3/20)

„И славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги … те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.” (Римляни, 1/23-25)

„Но за нас има само един Бог, Господ, от Когото е всичко, и ние сме у Него ...” (1 Коринтяни, 8/6)

„... знаем, че идолът е нищо в света и че други богове няма, освен Единаго Бога.” (1 Коринтяни, 8/4)

„И двайсет и четирите старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха ничком и се поклониха Богу, казвайки: „Благодарим Ти, Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който си бил и Който идеш ...” (Откровение, 11/16-17)

„А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин.” (1 Тимотей, 1/17)

„Защото един е Бог ...” (1 Тимотей, 2/5)

„Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш ...” (Яков, 2/19)

„Слава и величие на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител ...” (Юда, 25)

„Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?” (Йоан, 5/44)

„Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.” (Лука, 1/37)

Освен горецитираните обяснения в Новия завет съществуват още много други такива, които представят Бог като едно-единствено божество. Друг пример в това отношение са проповедите на учениците на Исус (м.н.). След като Исус (м.н.) бил въздигнат при Бог, Християните пътували от село на село, от град на град, предавали на хората думите на Исус (м.н.) и ги призовавали да се покорят пред Господа. В Новия завет се съобщава как те са призовавали хората, на които са проповядвали, да станат Християни, които да вярват само и единствено в Бог, така:

„Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки: „Мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях… ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълваше сърцата ни с храна и веселост.” (Деяния, 14/14-17)

„Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко; направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Господа… макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас: защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме… ”  (Деяния, 17/24-28)

Aug 19, 2009

Click for All Articles