Възгледът относно смъртта на един човек, който вярва в Аллах и в съществуването на отвъден живот, и този на неверник е много различен. За тези, които не вярват в отвъдното, смъртта е безусловен край, едно изчезване. Вярващите обаче смятат, че смъртта представлява началото на вечният им живот.
Неверниците и тези, които живеят отдалечени от Корана, в повечето случаи не мислят за смъртта и дори не искат да говорят по този въпрос. Те скърбят за някой техен близък, който е умрял или е на смъртно легло, но никога не мислят за това, че един ден и те по същият начин ще умрат. В редките случаи, когато смъртта им дойде наум пък, единственото нещо, за което мислят, е как с идването на смъртта изведнъж ще изчезне цялото им богатство, имоти и престиж, с една дума всичко, което са спечелили по време на целия си живот.
Смъртта, която виждат като безкраен край, мисълта, че телата им ще изчезнат заровени в земята за тях е изключително мрачен и тягостен въпрос. Поради тази причина като решение предпочитат въобще да не мислят за смъртта. Това обаче въобще не е решение. Защото както Аллах е съобщил с айята си: „… За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.” (Сура Юнус, 49), един ден всеки човек ще умре.
Всеки един човек, който в момента живее на земята, с всяка измината секунда се приближава все повече към смъртта. Дали е повярвала или не, дали изпълнява заповедите и препоръките на Аллах или не, дали мисли за смъртта или не, всяка душа, която в момента се намира на земята, един ден непременно ще умре и ще отговаря за делата си пред Аллах.
Колкото и да не искат да мислят за смъртта във всеки един период на живота си може би чрез новина във вестника, чрез погребална кола или внезапна новина от близък, Аллах напомня на хората за смъртта.
Противно на неверниците, които избягват да размишляват над смъртта, за вярващите смъртта е средство за размисъл, чрез което съзнанието им става по-ярко изразено, разумът и съвестта им по-бистри. За вярващият размисълът над смъртта също така е и средство за повишаване на ентусиазма и копнежът им към рая, за придобиване на чиста вяра и полагане на искрени усилия.
Истинският стремеж на всеки вярващ на земята е да бъде раб, от който Аллах да е доволен, както и спечелването единствено на Неговото благоволение, милост и рай. Разбира се, че за един човек, който има такъв стремеж и който се труди за постигането му, смъртта не е причина за страх и безпокойство. Точно обратно, за него смъртта ще бъде само причина за преминаването му в отвъдното, където се надява да получи най-доброто възнаграждение за това, което е направил на земята.
